Генерал Стефан Янев е 55-ият министър-председател на България. От 12 май 2021 до 13 декември 2021 той оглавява две служебни правителства. Преди това е секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев. В периода 27 януари – 4 май 2017 г. е заместник министър-председател и министър на отбраната в служебния кабинет на Огнян Герджиков. Последната му длъжност в изпълнителната власт е на министър на отбраната в кабинета на Кирил Петков.

Роден е в Поповица, Пловдивско. Последователно завършва Висшето народно военно артилерийско училище, Военната академия в София и Военния колеж на Националния военен университет във Вашингтон, САЩ.

– Г-н Янев, каква е целта на обиколката Ви из страната още преди ПП „Български възход“ да бъде регистрирана?

– Една-единствена – да чуем хората! Да разберем техните проблеми, идеи и виждания за това как могат да бъдат решени предизвикателствата пред страната. Понякога хората с тяхната непредубеденост и липса на политическа суета могат да дадат по-трезвия и реалистичен подход при търсенето на решения на големите политически и социално-икономически въпроси. Вижте, ние сме отворена партия. Съвсем скоро ще обявим нашата програма за управление, която ще бъде изключително мащабна и подробна, но преди това искаме да изслушаме хората, за да идентифицираме най-наболелите въпроси, които ще намерят място в нея. Това е нов подход, който искаме да наложим, и се надявам да стане водещ в политическия ни живот.

Скоро ни предстои среща с гражданите на Благоевград. Искаме да чуем вашите идеи за развитието на региона и страната.

– Каква е основната политическа задача на Вашата партия?

– Основната ни задача е защитата на националния интерес – абсолютно и безусловно! Това е основният политически и управленски дефицит на всички правителства през последните десетилетия. Това е така, защото партиите се откъснаха от хората, забравиха да ги слушат. А това е първото и основно условие за успешен политически път на една партийна формация. Затова тук идва и другата ни основна задача – възстановяването на връзката между гражданското общество и партиите. Мнението на българските граждани е най-верният компас и лично аз смятам да го следвам винаги.

– Сравнявате поредицата от кризи, които връхлетяха страната ни, с национална катастрофа. Кои са най-спешните проблеми, които стоят пред обществото, и в дългосрочен план как виждате развитието на България?

– Най-спешните проблеми ги виждаме всички – галопиращата инфлация и растящите цени на всичко, прекъснатият диалог между правителството и гражданското общество във всичките му форми – с браншови организации, работодатели и бизнес, отделните съсловия и т.н. Всички те непрекъснато поставят много и важни въпроси, по отношение на които управляващите нямат отговор, нито решения. Също така виждаме хаотичност по отношение на енергийната политика, генерираща несигурност и непредвидимост.

Волунтаристките и понякога откровено аматьорски изяви и решения във външната политика, както и тези по отношение на отбраната и сигурността постоянно подкопават националната ни сигурност и създават тревожност в българското общество. Мога да изброявам още много, но по-важното е, че тези проблеми не намаляват, а се увеличават. Това говори за управленски и политически дефицити, което вече е притеснително само по себе си, но съчетано с мащабната каскада от кризи, която ни залива, вече е и опасно.

Развитието на България в дългосрочен план, при запазването на сегашните тенденции и практики в управлението на страната, не е с положителна перспектива. Съжалявам, че трябва да го кажа, но такива са фактите. Ако съумеем обаче да предизвикаме политическа промяна в посока защита на националния интерес и една по-суверенна вътрешна и външна политика, тогава имаме шанс за по-добро бъдеще.

– Казвате, че идеите Ви са консервативни. В този смисъл как според Вас може да се подобри икономическата ситуация и каква трябва да бъде ролята на държавата в този процес? Как да постигнем осезаемо увеличение на доходите, което да не е чисто инфлационно?

– Идеите и профилът ни са национално консервативни, да. Ние стъпваме върху ценности и идеали, които са извечни и сакрални – семейство, вяра, традиции, обществена сплотеност и социална солидарност, отстояване на националната идентичност и утвърждаване на държавността. 30 години обществено-политически, идеологически и прогресивистки експерименти стигат. Време е да се обърнем назад и да намерим упование в опита и традицията на отминалите поколения, на това, което в крайна сметка ни е направило такива, каквито сме. Що се отнася до генералните ни разбирания за обществените отношения, те се базират на идеята, че държавата и обществото имат ясно определени роли и пространства, които трябва да бъдат уважавани и неприкосновени. Държавата трябва да бъде добър администратор и регулатор на обществените отношения, но също така ясно да дефинира националните цели и интереси и да ги отстоява безпрекословно както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Обществото трябва да бъде свободно да се развива в рамките на обществения консенсус и законите на страната.

Основно изискване в тази връзка е да бъде гарантирано върховенството на закона, правовият ред. Второто важно условие е да имаме независима съдебна власт, която да осигурява справедливост. По категоричен начин трябва да бъде защитена частната собственост, придобита по законен начин, както и свободната стопанска инициатива. Трябва да осигурим възможност на всеки да развива потенциала и изначално заложените си таланти и способности. Като цяло трябва да работим в посока ефективност на политическите институции, които са призвани да гарантират базовите обществени фундаменти: свобода, сигурност, благоденствие и справедливост.

Що се отнася до доходите, те ще растат, когато имаме наистина работеща и конкурентоспособна икономика, която да генерира висок национален доход, а той се разпределя справедливо между участниците в икономическия процес. За тази цел държавата трябва да помага и да създава условия за бизнеса, а той трябва да инвестира в нови технологии и производства, за да повишава конкурентоспособността на своя продукт и да го направи конвертируем не само на вътрешния пазар, но и навън. Трябва по-решително да се насочим към създаването на експортно ориентирана икономика, която създава краен продукт. Само така в страната ще влиза свеж капитал, който ще помогне за по-бързия растеж на доходите на хората.

– Какви са идеите Ви за развитието на местната икономика в нашата област?

– Трябва да се използват предимствата на региона – човешки капитал, природни ресурси, географско местоположение. Трябва безусловно да се подобри инфраструктурата, да се инвестира в нея както от държавата, така и от частния сектор, защото това ще привлече инвестиции. Регионът е с изключителен потенциал, който за момента остава неизползван.

– Има мнения, че именно т.нар. „македонски въпрос“ може да доведе до разпад на управляващата коалиция. В този регион хората са особено чувствителни на тази тема. Какво е Вашето виждане по въпроса?

– Това е може би най-важният външнополитически въпрос, който стои пред нас като общество и който трябва да решим по възможно най-добрия начин, за да нямаме в бъдеще проблемите, които имаме сега, но пренесени на ниво ЕС. Позицията на „Български възход“ по този въпрос е ясна – има рамкови решения на правителството, парламента и въобще на всички институции, които по някакъв начин са били ангажирани с въпроса. Тези решения трябва да се спазват. Приели сме „5+1“ условия за отмяната на ветото за започване на преговори на Република Северна Македония с ЕС и не следва по никакъв начин да отстъпваме от тях. Напоследък чувам определени политически фактори в държавата да говорят само за вписването на българите в конституцията на РСМ, но искам да напомня, че това е само едно от нашите изисквания за вдигане на ветото. Нека взимат пример от служебните правителства, които оглавявах – натискът върху нас беше жесток още тогава, но ние успешно защитихме националния интерес и смятам, че успяхме да обясним на нашите европейски колеги къде всъщност е проблемът – в езика на омразата, в историческите фалшификации, в пълното неспазване правата на македонските граждани с българско самосъзнание в РСМ. От това ние не можем и не трябва да отстъпваме. Залогът е исторически и сме длъжни да доведем тази битка до успешен край. Само така ще можем да изградим взаимно доверие и истински добросъседски отношения.

Имам своя формула за „отпушване” на диалога със Северна Македония и ускоряване на преговорите. Ще я споделя на срещата ни с хората от Благоевград.

Източник: Струма